Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE




BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

Методи за психическо въздействие и възпитание

психология

+ Font mai mare | - Font mai mic






DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
Методи за психическо въздействие и възпитание
ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО - КАК ДА РАЗЧИТАМЕ МИСЛИТЕ НА ДРУГИТЕ ПО ТЕХНИТЕ ЖЕСТОВЕ
Манипулацията като социален процес. Основни манипулативни техники

Методи за психическо въздействие и възпитание


Внушението е реално съществуващ фактор в ежедневното общуване и взаимовлияние между хората. Като определение на внушението може да се каже, че е средство за психично въздействие. В повечето случаи внушението протича като несъзнаван процес в обекта на въздействие. (Пр.). Или да внушаваш означава да налагаш волята си без да си служиш с убеждаване.

Има няколко вида внушение. Един от тях е подражателното внушение, т.е. човек подражава на действията, мислите и т.н. на друг човек. Това внушение действа особено много при децата, но също работи и при възрастните. Пр.: “Почти всеки е наблюдавал колко заразителна може да бъде една прозявка, или близки и приятели може да са усвоили учудваща еднаквост по отношение на дадена поза или определен жест”.

Основен вид внушение е словесното внушение, но за него ще говорим по-нататък.

Друг вид внушение е убедителното внушение. Това е един вид пряко внушение, което роботи с логически аргументи. Най-мощния вид внушение, с което в най-голяма степен може да се моделира човешкото поведение е медицинското или хипнотично внушение - с една дума, хипноза. Сега ще се спрем по-подробно на словесното внушение. Ако трябва да направим по-детайлна класификация на словесните внушения, те могат да се разделят на три групи: преки, косвени и открити.

Пряко внушение (Пр.: “Ти си лош”; “Когато се прибереш в къщи, първото нещо, което ще направиш е да изхвърлиш кофата”)

За разлика от прякото внушение, косвеното е далеч по-разнообразно. Косвеното внушение трябва да се използва внимателно, тъй като то се приближава до манипулацията. Един вид косвено внушение е:

1. създаването на положителна нагласа
2. импликацията, Пр.: “Майката казва на детето: Недей да си лягаш преди да си се нахранил!”
3. негативно парадоксално внушение - то се заключава в това, да накараш някой да направи нещо, като едновременно му кажеш и да не го прави, Пр.: “Не мисли за розов слон”
4. двойна връзка, Пр.: “Чудя се дали ще измиеш чиниите преди да излезеш или като се върнеш”, коментар: Това е възможност за избор, макар и илюзорен. Предлагаме два варианта на едно и също решение.
5. Троизъм - говорене на очевидни истини и баналности. Пр.: в хипнозата - често по време на отпускане хората изпитват потребност да затворят очи. Когато ти е удобно можеш да се отпуснеш. Човек просто не може да не се съгласи.
6. Внушение с изпускане на елемент. Ако при изреждане на важни елементи, някой се пропусне, това позволява той да изпъкне.

1. Открито внушение

Този тип внушение предлага голям набор от възможности, голям избор.
“Можете да се учите по различни начини”
“Има различни варианти за работа”
2. Внушение, обхващащо всички възможности.

Не знам дали едната ти ръка ще стане по-лека или другата, или едната или другата ще стане по-тежка, или ще го направят една след друга.

Невербални внушения жестове, поза, интонацията на гласа.

Сега ще се спрем на един от най-мощните методи на психическо въздействие, който е и психотерапевтичен метод. Това е хипнозата. Самото название “хипноза” произлиза от гръцката дума “хипнос”, което означава “сън”. Когато през 1842 г. английският лекар J. Braid вместо приетите дотогава “магнетизъм” и “месмеризъм” използва термина “хипнотизъм”, последният добива популярност. По-късно J. Braid стига до заключението, че основните феномени на хипнотизма, такива като каталепсия, анестезия и амнезия, могат да бъдат постигнати и без внушаване на сън.

В традиционните теории и съвременните им варианти, хипнозата най-често се разглежда като променено състояние на съзнанието, характеризиращо се с фокусирано внимание и повишена внушаемост на хипнотизирания. От 30-те години на нашия век (особено от 60-те години насам) са разработени и други, някои от които радикално различни теории и подходи (non-state theories). В тях хипнозата се разглежда като научено поведение, навик, отговор на очакване, влизане в роля. Има и различни други направления - хипноанализа, его- и нео-теории, еклектични подходи. Хипнозата и хипнотерапията често се свързват със стандартизираност, директивност, симптомоцентрираност. В много случаи това е вярно, особено за традиционната хипноза. За съвременните подходи обаче, в по-голяма степен е използването на истории, метафори, косвени внушения, индивидуализация, комуникация на езика на пациента, контекстуална ориентираност, насоченост към емоционалния опит, личностна промяна и развитие. Има различни феномени на хипнозата. По отношение на двигателната и речевата активност по време на хипноза, филмите и популярните писания създават представа за мятане, викане или обратно - за пълна обездвиженост.

Всъщност най-често в хипноза се наблюдават фиксиран поглед с последващо затваряне на очите, известна забавеност на движенията или неподвижност, каталепсия на крайниците, отсъствие на спонтанност, на инициатива и желание за говорене. Човек обаче може да бъде и с отворени очи, да ходи, да извършва различни действия, да пише, рисува, говори. От унгарски специалисти например, е разработен и се използва методът активна-будна хипноза (сеансите се провеждат, докато пациентът в хипноза кара велометър).

Хипнозните сънища пък се използват за увеличаване дълбочината на хипнозата, за изследване на конфликти и причини за заболяването, за спомняне сънуваното през нощта, за достигане до неподправени с рационални преценки преживявания.

Регресията във възрастта е повторно изживяване на минали събития като емоционалното състояние е това от момента на събитията. Лицето може да има усещането, че е в някоя по-ранна и едновременно действителната си възраст, но може и изцяло да е в по-ранната си възраст, като знание за по-късните събития липсва.

В хипнозата се променя възприемането на времето. Обикновено времето се недооценява, но може да има и субективно удължаване. За хипнозата са характерни процеси на дисоцииране, спонтанни и предизвикани.

Дисоциирането може да се изразява в отдръпване от реалната обстановка и обръщане към собствените преживявания, различно усещане на частите на тялото, поява на “скрит наблюдател” (друг “Аз”), автоматично писане и рисуване. Трябва да отбележим, че автоматично писане и рисуване могат да се наблюдават и по време на спонтанни трансови състояния в ежедневието, на пример докато човек говори по телефона, по време на скучен урок, ако е много нервен.

Други феномени на хипнозата, някои повече, други по-малко известни са предизвикването на халюцинации (обонятелни, слухови, зрителни), буквално възприемане на нещата, “трансовата” логика (отсъствие на логически противоречия, тенденция към рационализации), пост-хипнотичните внушения, спонтанната или внушената анестезия или амнезия. (Пр.)

С традиция е използването на хипноза за намаляване или премахване на болката (в медицината), на определени симптоми (при неврози), за справяне със зависимости (алкохолизъм) и в други области. Сравнително по-ново е използването на хипнозата например при работа с алергии, астма, сълзене на едното око, патологочно комарджийство, увеличаване на гърдите на жени, работа с личността и симптоматиката при HIV-позитивни и болни от СПИН, “депрограмирането” и психотерапията на бивши членове на деструктивни секти. Обикновено малко се знае за хипнозата с деца. За хипнотерапията са характерни кратоткосрочност, ефективност и висока предсказуемост на резултатите. Въпреки разпространеното мнение, рисковете и опасностите при използването на хипнозата са не по-големи от тези при други терапевтични методи. Повечето от опасенията се създават от сценичната и любителската хипноза: можеш да изглеждаш смешен, да загубиш контрол, “да не се събудиш”.

Методите за въвеждане в хипнозата са много: фиксация на погледа върху блестящ предмет или светлина, гледане в определена точка на тавана и постепенно затваряне на очите, различни словесни и несловесни подходи. Възможно е да се използват и релаксация, зрителни представи (например за бавно слизане по стълби), внушени движения и усещания (за накланяне на тялото, тежест, лекота на ръката), предизвикване на съноподобно дишане. При провеждане на серия от сеанси могат да се използват и сигнали за влизане в хипноза. При повечето хора е възможно да влязат в повърхностна хипноза, други - в средна степен, трети достигат до дълбока хипноза. Обикновено с всеки следващ сеанс хипнозата става все по-дълбока. Съществуват и методи за увеличаване на нейната дълбочина. В хипноза човек може да сънува. Сънищата могат да са спонтанни, но могат да бъдат и предизвикани. Хипнозните сънища се използват за увеличаване дълбочината на хипнозата, като като диагностичен и психотерапевтичен метод. Обичайният начин за предизвикване на хипнозни сънища е, когато човек влиза или вече е в хипноза да му се каже, че при даден сигнал ще започне да сънува, че съдържанието на съня ще е такова (или може да бъде определено) и след излизането от хипноза ще си спомня какво е сънувал. Сигналът за сънуване в хипноза може да бъде различен - физически стимул, инструкция. Трябва да посочим, че различните физически стимули, например изсвирване, миризма на парфюм, ярка светлина, повяване с ветрило, поставяне на възглавница в скута, в поредица случаи повлияват съдържанието на самия сън. Може да се използва команда “Започни да сънуваш”, “На три ще започнеш да сънуваш” или инструкция от рода на “Заспиваш все по-дълбоко… и по-дълбоко… и когато спра да говоря, ще започнеш да сънуваш”.

Има някои физиологични сходства - в ЕЕГ (електроенцефалограма), наблюдават се бързи движения на очите под клепачите, промяна на честотата и дълбочината на дишането, потрепвания на пръстите на ръцете. Докато при нощните сънища времето на сънуване е според фазите на съня, при хипнозните сънища то може да е спонтанно, но може началото и краят на сънуването да бъдат определяни от хипнотизатора. При много от хората в хипноза обаче се наблюдават особеностите на сънищата - преживяванията включват всички сензорни модалности, човек се оказва в “света на сънищата”, без да си дава в момента сметка за това. Докато сънува все едно присъства или участва в това, което се случва, сънят има странни, неочаквани черти, преобладават “първичните процеси”. Хипнозните сънища могат да са приятни, неприятни, причудливи, повтарящи се.

Едно от приложенията на хипнотичните сънища е за увеличаване дълбочината на хипнозата. Докато човек сънува потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в хипноза. Неколкократното редуване на потъване в хипноза, сънуване и будене в повечето случаи значително увеличава дълбочината на хипнозата. Можем да използваме сънуването, не само за задълбочаване на хипнозата, а и за изследване причината на заболяването, конфликти, намерения, силата на “Аз”-а.

Ако ни интересува съдържанието на съня, можем да направим пост - хипнотично внушение, че “след като излезеш от хипноза , ще ми разкажеш или нарисуваш съня си”. Това може да стане и в хипноза с внушение, че “след малко ще се събудиш, ще ми разкажеш или нарисуваш съня си, след това ще станеш сънен / а / и ще заспиш отново. На лицето може да бъде внушено за какво ще бъде сънят, както и да си го спомни след събуждането. Трябва да посочим също, че хипнотерапията в редица случаи изисква съчетание с други методи - медикаментозно лечение, сесии със семейството, социална работа. Изваждането от хипноза, най-често става по обратния на въвеждането път или по определен сигнал.

Областите на приложение на хипнозата са много: справяне с определени симптоми, неврози, фобии, разстройства на съня, стресови състояния, депресии, анорексия невроза, булимия. Използва се и за намаляване или премахване на болката в общата медицина, акушерството, стоматологията, за справяне със зависимости /тютюнопушене, алкохолизъм, наркомании, патологично комарджийство/, при гризене на нокти, заекване. Има и малко известни области на използване на хипнозата, например справяне с емоционални проблеми, при сълзене на едното око, увеличаване гръдните обиколки на жени, “депрограмирането” и психотерапията на бивши членове на деструктивни секти. В редица от случаите е необходима съвместна работа на хипнотерапевта с други специалисти - лекар, сексолог, логопед. Ако човек обаче е претърпял тежки физически и психически травми, малтретиране, природни бедствия, изнасилване - това са проблеми, при които трябва да се работи много внимателно, постепенно, с много проучване. Хипнозата не може да се използва преди пациентът да е готов за връщане към травмата и нейното реконструиране. Трудно приложима и с висок ранг е хипнозата при психично болни и по-специално при шизофреници. Малко от тези пациенти влизат в хипноза, а понякога тя може да утежни състоянието им.

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 1395
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved