Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE





BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

УЧЕНИЯ, ОБУСЛОВИЛИ ОЦЕНКАТА НА СТОЙНОСТТА НА ПУБЛИЧНОТО ДРУЖЕСТВО

икономика

+ Font mai mare | - Font mai mic







DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
РИСК И ЕФЕКТИВНОСТ
Световно икономическо развитие от 70-те години на XIX в. до Първата световна война (обща характеристика)
ЦЕЛ НА КОРПОРАТИВНОТО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ
УЧЕНИЯ, ОБУСЛОВИЛИ ОЦЕНКАТА НА СТОЙНОСТТА НА ПУБЛИЧНОТО ДРУЖЕСТВО
СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ КАТО ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ, ТЯХНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И АНАЛИЗ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
ЛИХВАТА, РИСКЪТ И КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
ФИНАНСОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА
СТОЙНОСТНА ОЦЕНКА НА КОРПОРАТИВНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА
Възстановяване на Третата българска държава. Стопанска политика на Временното руско управление. Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система

УЧЕНИЯ, ОБУСЛОВИЛИ ОЦЕНКАТА НА СТОЙНОСТТА НА ПУБЛИЧНОТО ДРУЖЕСТВО

Оценката на функционирането на дружествата се извършва чрез система от относителни показатели. Те са получени чрез съотнасянето на абсолютните величини от счетоводните отчети – по видове  активи и пасиви от една страна, и по видове разходи и приходи от друга. Измерителите са необходими за оценка на текущото корпоративно състояние и за тяхното сравняване със същите показатели за предходната година или с тези на други дружества. В историята на относителните показатели се открояват няколко основни школи. В тях особено внимание се обръща на изчисляването на основния показател – нормата на доходността (възвръщаемостта, ефективността, рентабилността) от предприемачеството. В тази връзка в еволюцията на относителните показатели се обособяват следните етапи:

  • Счетоводна (меркантилна) школа през късното Средновековие
  • Финансова (индустриална) школа през развития индустриален капитализъм в Западна Европа
  • Школа на взаимосвързаните относителни показатели (анализът Дюпон) за оценка на стопанско-финансовата дейност в началото на ХХ век
  • Статистическо направление

Меркантилна школа

Меркантилната теория за стойността акцентира върху справедливата цена.

В счетоводната (меркантилната) школа дълго време усилията са се съсредоточавали върху изчислението не на показатели, а на относителни счетоводни фактори. Постепенно това е предпоставило широко използването понятие за факторен анализ, т.е. установяване на влиянието на промените на факториалните показатели върху величината на даден резултативен показател, най-често тези за доходността.

Исторически са били дефинирани две основни цели при меркантилното определяне на доходността на капитала:

*  Степента на използване на съвкупния капитал на стопанската единица

*  Ефектът от финансирането с капитали на корпоративната дейност

За целта се извършвало съотнасянето “печалба / инвестиран капитал” или “печалба / обща сума на активите”. Печалбата обикновено се идентифицирала с тази, преди изплатените лихви по използвания привлечен капитал. С тази формула се е определяло отношението на реализираната печалба към функционалното използване на всички налични активи през даден период, без да се отчитат следните обстоятелства:

*  извършеното финансиране на разнообразните активи от страна на вложителите на капитали

*  разпределението на част от печалбата като доход под формата на лихва за кредиторите на акционерната фирма.

На по-късен етап от развитието на меркантилния анализ вниманието се фокусира върху изследване на ефективността само през призмата на осигурения от акционерите капитал. Така съотнасянето имало вида “печалба / собствен капитал”. При него печалбата вече била редуцирана с изплатените капиталови разходи (лихвите) по придобития от външно финансиране капитал.

Финансова (индустриална) школа

С развитието на свободното предприемачество концепцията за стойността на парите във времето и обособените от нея методи на сложно олихвяване и дисконтиране, започва да намира приложение в изследването на доходността на дългосрочните инвестиции. Постепенно е била формирана втората школа при изучаването на изгодата от капиталовото инвестиране, наречена финансова или индустриална школа. Характерният й белег е използването на сложнолихвените и най-вече дисконтовите изчисления по отношение на реализираните изходящи и генерираните входящи парични потоци от дейността, така че да се установи настоящата им стойност (Present value).



Историците подчертават, че определянето на сложната лихва е познато на човечеството от преди близо 3000 години. През Средните векове християнската църква се е отнасяла отрицателно към развитието на теорията и практиката на лихвените изчисления, като клон на математическата наука. Лихвата по търговските кредити се е преценявала за естествено явление, но предоставянето на пари под формата на заеми и извличането на печалба от тях е било осъждано, защото парите не са били третирани като производителен капитал. Изтъкнати представители на средновековното християнство, начело със Св. Тома Аквински се аргументирали, че паричната маса не можело да се идентифицира с производствените блага.

Изтъкваните главни причини за постепенното разграничаване между легитимната лихва и нелегитимната лихварска злоупотреба в течение на времето са:

*  банкерът-заемодател е можел да докаже, че понася определена загуба в следствие на предоставянето на парите на друго лице;

*  той е доказвал, че предоставените в заем пари е можело да се използват за някаква друга инвестиция, която да му донесе определена печалба;

*  предоставянето на парични средства е било свързано с риск от евентуалното неизплащане на заема, който риск по някакъв начин трябва да се възмездява;

*  като определял фиксирана дата за връщане на заемно отпуснатите средства, заемодателят демонстрирал неизгодното положение, в което се намирал, ако своевременно не му се изплати заемът на падежа, което водело до пропускане на възможността за използване на парите за други цели.

Поради всичките тези причини определянето на лихва по предоставяния заем постепенно било възприето като законно действие, поне в християнския свят.

Християнското отхвърляне на лихварството не е преустановило разработването на теорията на сложнолихвените изчисления, въпреки, че до ХVІ век това не е било интензивен процес. Създадени са били специални таблици за определяне на лихвата при различни нейни процентни величини. Изтъква се публикуваното от проф. Лука Пачиоли, като официален създател на счетоводната наука, по отношение на съществуващите значения за лихвените пресмятания. Той представил определени способи за изчисление на видовете лихва – проста и сложна – без да покаже съответните таблици.

Първите таблици за лихвените изчисления са публикувани в градовете Антверп и Лион през ХVІ век. За една от ранните книги в областта  се смята книгата “Начална аритметика в три книги” на Жан Треншан – откроява се с ясни дефиниции за простата и сложната лихва и разработените илюстративни примери за практическото прилагане на финансовите пресмятания.

По-късното развитие на финансовите изчисления се извършва във връзка със застрахователното дело в Европа и Америка. През средата на ХІХ век са публикувани първите таблици за определяне на нормата на възвръщаемостта от ценните книжа. Най-напред това се отнасяло за съкровищните облигации и с това е започнало разработването и прилагането на специфичните методи на дисконтовия анализ.

В съвременната литература се отбелязва приносът на изтъкнати макроикономисти от последната четвърт на миналия век – Маршал, Бьом-Баверк, Виксел и други. Алън Маршал в основния си труд “Принципи на политическата икономия” разработва въпроса за натрупването на капитала в миналото и за дисконтирането на постъпленията от бъдещата стойност.

Последващи съществени приноси прави американският икономист Ървинг Фишер. Той е интегрирал постиженията на своите предшественици (Маршал, Бьом-Баверк) на тяхна основа е разработил теория, която изпреварва поне с половин век написаното в тази област. Става дума за теория за лихвата и нормата на лихвата. Фишер посочва четири способа за предпочитане измежду вариантите за капиталовложения. Било е необходимо да се имат пред вид следните критерии:

*  избор на капиталовложението с максимална настояща стойност, преценено по настоящата норма на лихвата на капиталовия пазар

*  избор на капиталовложението, чиито предимства (възвръщаемост) по своята настояща стойност надвишават неговите недостатъци (разходи)

*  избор на капиталовложението, което, сравнено с някое от другите инвестиции, води до получаване на норма на доходността от пожертването, която превишава нормата на лихвата

*  при продължително различие на вариантите за капиталовложения по тяхната градация да се избере онзи от тях, който се отличава от най-близкото си конкурентно капитоловложение с норма на доходност на разходите, равна на нормата на лихвата.

Посочените четири критерия Фишър е оформил като принципи:

*  Принцип на максималната настояща стойност

*  Принцип на сравнителните предимства

*  Принцип за приходите над разходите

*  Принцип за маржиналната норма на доходност над разходите

Кейнс доразвива формулирания принцип за маржиналната норма на доходност над разходите на Фишер и говори за маржинална пределна ефективност на капитала. Тя се равнява на нормата на дисконта, която изравнява настоящата стойност на паричните постъпления от даден актив през времето на неговото съществуване с текущата цена на предлагането.

Приносът на Кейнс е бил обект на по-нататъшно разработване от Самюелсън. Той формулира своя постановка за вътрешната норма на дохода като критерий за избора в инвестиционния анализ.

Осезателните различия между счетоводния и финансовия подход към дългосрочното измерване на стойността са имали своето релефно проявление в развитите страни. Характерното изготвяне на базисните балансови структури от страна на счетоводството при съблюдаване на принципа на историческата цена като стойностна оценка е обусловило съществената разлика между финансовия  и  счетоводния анализ по измерването на корпоративната стойност. Началото на качествения обрат в това отношение е настъпил в използването на методите на дисконтовия анализ от страна на американски учени в сферата на бюджетирането на капитала на фирмата. В трудовете на Джоел Дийн и сем. Лютц е отхвърлено дотогава съществуващото разбиране, че главна пречка за използването на методите на актюерната наука за установяването на капиталовата доходност от инвестициите са прилаганите счетоводни принципи. И други автори са обосновали възможността за прилагането на критерия за вътрешната норма на дохода на фирмено равнище.

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 1451
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved