Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE




BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

Манипулацията като социален процес. Основни манипулативни техники

психология

+ Font mai mare | - Font mai mic






DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО - КАК ДА РАЗЧИТАМЕ МИСЛИТЕ НА ДРУГИТЕ ПО ТЕХНИТЕ ЖЕСТОВЕ
Манипулацията като социален процес. Основни манипулативни техники

 Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Факултет по журналистика и масови комуникации

Курсова работа

по

Убеждаваща комуникация

тема: Манипулацията като социален процес. Основни манипулативни техники

 

София, 2001г.

 

С ъ д ъ р ж а н и е:

Увод …………………………………………………….…..….3

1.   Манипулацията като социален процес ….…..….4

2. Основни манипулативни техники ……….…….…5

3. Пропаганда……….………………………..…………..…5

4.   Манипулация на ниво междуличностни отноше-ния …………………………………………………………..7

Използвана литература ..…………………….……….11

Увод
  Манипулацията е вид убеждаваща комуникация, изграждаща нови схващания, особено при ситуации на ускорени социални промени, когато много хора и/или групи не намират стабилна опорна точка за укрепване на убежденията си, а също и когато се изграждат отношения към непознати досега обекти. Ефек-тът е “промяна на мирогледа или мнението, като промяната в схващанията понякога води и до промяна в поведението.”*
  Манипулация може да бъде осъществена на няколко равнища – индивидуално, групово, национално и др. 
  Пропагандата е насочена комуникация към ценностния модел на обществото, която е основана изцяло на манипулацията на хората. Нейната цел е “организиране на големи маси от хора за определени действия, тоталното им присъединяване към ценно-сти чрез разпространяване най – вече на определена идеоло-гия.”**

 

 

 

 

 

 

_______________

*Михаел Кунчик,  Астрид Ципфел. Въведение в науката за публици-стика и комуникации., с.152
**Здравко Райков. Публична комуникация., с. 49

1.   Манипулацията като социален процес                   
  Манипулацията “модифицира представи, нагласи у хора-та, за да ги тласне към определен тип поведение. Тя прене-брегва разума на човека и атакува директно света на него-вите емоции и подсъзнание.”*
  Във всяка организация има утвърдени лидери, притежа-ващи редица предимства. Обикновено се смята, че те раз-полагат с добри и надеждни източници на информация – те участват във важни конференции, срещат се с влиятелни хора, носят отговорност пред обществото. Наред с всичко това те притежават и много голяма власт не само да кон-тролират достъпа до фактите, но и да ги преиначават, пре-връщайки ги в средство за манипулация. Именно поради това в публичната комуникация  етичните принципи са от изключително значение. Специалистът в тази област е в състояние да “въздейства върху нагласи, да модифицира отношенията и поведението на хиляди хора. При определе-ни обстоятелства той може да се превърне в опасен мани-пулатор и да тласне публиката към действия, които могат да се разминават с интересите й.”**

 

 

 ______________

*Здравко Райков. Публична комуникация., с. 73

**Пак там, с. 191

2. Основни манипулативни техники
  Сред основните манипулативни техники са пропаганда, агитация, провокации, и пр. Тези манипулативни техники са насочени преди всичко “да разграничат човека от ми-сълта, да не му позволят да погледне критично върху зао-бикалящата го реалност и процесите, които стават в нея и на тази основа да формира отношението си към тях.”*. Ма-нипулативната техника се избира в зависимост от целите, които си  е поставил манипулаторът. Пропагандата се раз-личава от агитацията  “основно на принципа на психологи-ческите методи на оказване на комуникативно въздейст-вие.”**. Докато агитацията е по – скоро психология на убеждаване и привличане на съмишленици, то пропаганда-та почива на принципа на директното позоваване срещу личността на подложените на въздействие публики.
3. Пропаганда
   
  Според Петър Деянов (сборник “Комуникацията”, София 1998 г.) пропагандата е “насочена комуникация към цен-ностния модел на обществото с цел промяна на философ-ските, идеологическите и културни установки на мислене и поведение.”***

_______________

*Здравко Райков. Публична комуникация., с. 73

**Петър Деянов Сборник “Комуникацията”., с. 272

***Пак там, с. 273

  Основните задачи на пропагандата са: да променя мне-нията на хората по кардинални въпроси; да постига кон-сенсус по съществени въпроси между пропагандиста и не-говите публики; да вдъхновява масите; да неутрализира пропагандата на противника с ефективни техники; да по-пуляризира и присъединява социални групи към някаква платформа; да модифицира общественото мнение от нега-тивно или неутрално в позитивно и активно. (Здравко Рай-ков, “Публична комуникация”. с. 48).  Най – често срещана-та пропаганда е политическата. Характерно за политичес-ката пропаганда е “внедряване, поддържане и контрол на комуникативните процеси по посока на идеологически, философски, икономически или културни модели за орга-низация и поведение в общественото съзнание и мислене в рамките на една суверенна държава, както и между повече държави с общи интереси и цели.”*. Този вид пропаганда може да служи не само за убеждаване в политическата идейност на една или друга партия, но е и в състояние да промива мозъци  и да зомбира хората, както е при тотали-тарната пропаганда. Силата на тоталитарната пропаганда се крие в “способността й да изолира масите от реалния свят”**. Характерно при нея е, че веднъж станали част от системата, пропагандните лозунги не могат да се унищо-жат, без да рухне цялата система.

_______________

*Петър Деянов, сборник “Комуникацията”., с. 273

**Хана Аренд, Тоталитаризмът.

2.   Манипулация на ниво междуличностни отношения
  В своята книга “Манипулирайте, но правилно” Йозеф Кир-шнер убедително излага тезата си за манипулацията като основен елемент на човешкото общуване. Според него чо-век е манипулиран от момента на раждането му, но въпре-ки това всеки човек се опитва да манипулира другите еже-дневно, като им въздейства в свой интерес. Киршнер опре-деля осем основни закона на манипулацията, но с уговор-ката, че “тази книга няма претенции за научност”.
  Като първи закон на въздействието върху хората той из-вежда необходимостта от запознаване с противниците в “манипулативната игра”. Според него противниците са те-зи, “които ежедневно се опитват да се наложат върху нас” – това са другият пол; всички, които пречат на нашия напре-дък и признаване; авторитетите и всички, които се позова-ват на авторитети; обществото, в което живеем; медиите и семейството.
  Вторият закон на манипулацията според Йозеф Киршнер е “решаващата стъпка от изчакване към действие”, т. е. “да поемем инициативата и да привлечем вниманието към себе си”. Той посочва и няколко успешни метода за привличане на чуждото внимание – човек да прави обратното на това, което се очаква от него; целенасочено ласкателство; целена-сочена провокация; по – добра осведоменост и др.
  Като трети закон Киршнер определя следното: “Опаковка и съдържание не са едно и също нещо – опаковката е по – важна от съдържанието”. Опаковката е обещанието за ре-шението на някакъв проблем или задоволяване на опреде-лена потребност, а “опитът показва, че в повечето случаи е без значение дали обещанието ще се спази” - важното е от-говорността за фактическото решение на проблема да се прехвърли върху противника”. Но все пак успешното при-лагане на този закон зависи от това доколко “манипула-торът” е в състояние да даде на другия чувството, че той самият е извлякъл някаква изгода за себе си.
  Според четвъртия закон на манипулацията достоверност-та на едно твърдение (дори то всъщност да не отговаря на истината) нараства колкото по – последователно и убеди-телно бъде повтаряно. “Колкото броят на повторенията на твърдението е по - голям” – пише Киршнер – “нараства и готовността у възприемащия да се вслуша в посланието. Този ефект нараства, ако се умножава и броят на последо-вателните повторения.”. 
  При петия закон на манипулацията е важно предопреде-лянето реакциите на противника на емоционално равнище. В своите действия повечето хора се ръководят по – скоро от емоционалните си нагласи като моментни чувства на гняв, радост или “емоционално оцветени ценностни пред-стави като честност, мъжественост, чест, смелост, които могат да бъдат актуализирани чрез манипулативни импул-си.”. Поради това този, който умее да се възползва от таки-ва предпоставки в “манипулативната игра”, е в състояние до голяма степен да предопределя реакциите на противни-ка. Респективно този, който умее да се дистанцира от свои-те чувства, създава предпоставка за това те да не бъдат из-ползвани в негов ущърб. Киршнер дава и няколко съвета как да човек да контролира по – добре зависимостта си от чувствата, за да попречи на другите да я използват, както и няколко указания как емоционалната зависимост на дру-гите да бъде превърната в предимство на “манипулатора”.
  Шестият закон на въздействието върху хората почива върху страха като “решаващ фактор на всяко възпитание, все едно на кое равнище на човешкото съвместно съжител-ство се осъществява.”. Според Киршнер страховите пред-стави, определящи в най – висока степен поведението на хората са: страхът да не изгубим придобитото, страхът от неизвестността и страхът от действителността. Това са и трите “изходни точки на всяка манипулативна игра”, тъй като чрез страха може да се повлияе върху решенията на хората.
  При седмия закон на манипулацията е важно правилното преценяване на противника, за да може да бъде повлиян процесът на вземането на решения. Но за да бъде успешна манипулацията на това равнище, трябва да се познават че-тирите компонента, от които зависи процесът на вземане на решения – това са общата нагласа на противника, зна-нията му за предмета на решението, личностите, които пряко или косвено въздействат на решението и състояние-то на противника в момента на вземане на решение.
  Като осми закон на манипулацията Йозеф Киршнер опре-деля съзнателното и целенасоченото използване на езика. Именно езикът според Киршнер е най – важния инстру-мент на манипулацията, а неговото съзнателно и целенасо-чено прилагане е предпоставка за всяко успешно влияние върху хората. Това означава от една страна човек да казва необходимото в подходящия момент и да изслушва, когато е необходимо, а от друга – да не казва на всяка цена това, което мисли или усеща, а това, което с най – голяма вероят-ност ще помогне за осъществяване на целите му.

 

 

Използвана литература

1.   Райков, Здравко. Публична комуникация. С., 1999 г.

2.   Кунчик, Михаел. Ципфел, Астрид. Въведение в науката за публицистика и комуникации. С., 1998 г.

3.   Деянов, Петър. Комуникацията. Семиотичен, психоло-гически и синейдетичен прочит. С., 1998 г.

4.   Липман, Уолтър. Общественото мнение. С., 2001 г.

5.   Аренд, Хана. Тоталитаризмът. С., 1993 г.

6.   Киршнер, Йозеф. Манипулирайте, но правилно. С., 1995.

7.   Карнеги, Дейл. Как да печелим приятели и да влияем на другите. С., 1996 г.

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 2250
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved