Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE





BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

Оформяне на наклони

техника

+ Font mai mare | - Font mai mic







DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЗАВАРЪЧНИ ШЕВОВЕ
Оформяне на наклони

Оформяне на наклони

            Извеждането на релсите на по-високо ниво, на втори или трети „етаж' при многоетажни макети изисква спазването на максимално допустимите на­клони, а също и някои особености при полагането на релсите. Етажната височина зависи от светлия отвор и дебелината на употребявания материал. На фиг. 127 и на следващата таблица са дадени опитно установените габарити на светлия отвор при парна и дизелова тяга в прави участъци.
            В криви участъци в зависимост от радиуса по­ради страничното изместване на дългите вагони ши­рината на габарита трябва да се увеличи. Увеличение­то трябва опитно да се установи. При мащаби ТТ и N то може да достигне 12 mm, а при мащаб НО - 15-16 mm.
            При електрифициране на макета височината на светлия отвор се определя съобразно с минималната височина на контактната мрежа. Това е височината на контактния проводник, при която пантографите на електрическите локомотиви токоснемат сигурно. Та­зи височина може да се приеме в следните граници: НО-70-77 mm; ТТ-52-55 mm; N-39 mm.
            При многоетажните макети височината на свет­лия отвор трябва строго да се спазва. Извеждането релсите на втори и трети етаж става, както това е в действителност, при жп. линии в планински участъ­ци. Наклонът на релсите не трябва да е по-голям от 40‰, т.е. на една дължина от 1000 mm от проек­цията на релсовия път не трябва да се преодолява по-голяма височина от 40 mm (фиг. 128). Много моделисти допускат грешка, като предвиждат на маке­тите си наклони от 60 дори 80‰, които не са естес­твени и не могат да се преодоляват от локомотиви­те дори с къси композиции от 3-4 вагона.
            Дължината на наклонените участъци се изчис­лява по формулата

                                                                                                         



                                                            L = h.1000,
                                                                     s

където h - етажна височина в mm;
          s- наклон на участъка в ‰.
            По тази формула може лесно да се изчисли, че за преодоляване  на височина от 77 mm при елек­трифицирани участъци в мащаб НО при наклон 30‰ ще е необходима дължина от 2560 mm. Такава дъл­жина трябва да има например отсечката на клоновия участък на макета, показан на фиг. 129, за да може да се осъществи правилното кръстосване в точка Б. От примера става ясно, че при многоетаж­ни макети на много места могат да възникнат зат­руднения по спазването на етажната височина, на коя­то излизат релсите за спирката. В близост с това място обаче е разположен третият етаж, на който е монтирана планинската гара, т. е. в точка В може да се получи затруднение между втори и трети етаж. За такива тесни места при разработване на плана за многоетажни макети трябва да се направи изчисление както в хоризонталната, така и във вертикална посока.
            Полагането на релсите в наклони, особено в тяхното начало и край, трябва да се извършва вни­мателно. Чупките по релсите, както е показано на фиг. 130 а, не са желателни. Те влошават токоснемането и могат да причинят рязко спадане на теглителната сила на локомотивите. Особено неблагопри­ятно чупките се отразяват на локомотиви с лагерувани колооси в обща рама. Към главния голям наклон трябва да се преми­нава плавно, както е показано на фиг. 1306. На тази фигура е изобразено преодоляване на етажна висо­чина от 42 mm при мащаб N. Използуват се преходни наклони от 10 и 20‰. Преминаването към глав­ния наклон от 30‰ става без чупка на релсите. Токоснемането и теглителната сила на локомотивни­те модели не се влошават.
            Повдигането на релсите на етажи практически най-удачно се осъществява чрез трупчета, стабилно закрепени   чрез   винтове   за дърво   към   основата (фиг. 131). Размерите а, б и в трябва предварително да се пресметнат, като се отчита и дебелината на основата г, в която влиза и дебелината на баластровата призма. Всички изчисления се правят от глава релса до глава релса. Трупчетата се изрязват от плътен чамов материал с дебелина около 15 mm по форма, дадена на фиг. 132. Трупчетата се използу­ват за оформяне на насипа, който впоследствие се облепва с тревиста плоскост (фиг. 133). В долната част на насипа е желателно да се оформи канавка, както е в действителност. Всичко това спомага же­лезопътното трасе да изпъкне в макета и да пред­ставлява истински модел. Имитирането на укрепител­ни стени (фиг. 134) или на изсечени скатове под ъгъл 45° (фиг.  135) е естествен мотив от действителността, който широко трябва да се използува при художественото оформление на макета. Впослед­ствие на укрепителните стени се придава вид на зидове.

            Извадка от книгата 'Ръководство по железопътен моделизъм' на Държавно издателство 'Техника', 1976 г. с автори: инж. Юри Ботев и д-р Иван Недялков.

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 809
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved