Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE




BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

Възстановяване на Третата българска държава. Стопанска политика на Временното руско управление. Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система

икономика

+ Font mai mare | - Font mai mic






DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
РИСК И ЕФЕКТИВНОСТ
Възстановяване на Третата българска държава. Стопанска политика на Временното руско управление. Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система
ФИНАНСОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ КАТО ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ, ТЯХНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И АНАЛИЗ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Световно икономическо развитие от 70-те години на XIX в. до Първата световна война (обща характеристика)
ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА
СЪВРЕМЕННИ МЕТОДОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ФИНАНСОВОТО И СЧЕТОВОДНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
ЛИХВАТА, РИСКЪТ И КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
ЦЕЛ НА КОРПОРАТИВНОТО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ

Възстановяване на Третата българска държава. Стопанска политика на Временното руско управление.  Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система

1.Стопанска политика на Временното руско управление и икономическо преустройство на освободените български земи (1877-1879).

 В хода на Руско -турската освободителна война от 1877-1899 г. започва възстановяването на Третата българска държава. От началото на войната до напускането на руските войски през май 1879 г. това става под ръководството на Временното руско управление (ВРУ). То създава местните административни институции по освободените български земи, като се разрушава феодалната система и се създават условия за неговото капиталистическо производство.

Гражданската канцелария начело с Вл.Черкаски(ноем.1876г.) насочва усилията си към изгр. на административни и политически структури. Основния социално-ик. проблем в хода на войната е аграрният въпрос.

При разработването на аграрната политика на временните руски власти важно създействие оказват три фактора:

1. Положителното отношение на руснаците към българското население с оглед укрепване на българо-руските отношения и поради целите на войната –създаване на свободна българска държава,приятелски настроена към Русия.

2. Консерватизмът на руското дворянство, представляващ мнозинството от офицерския кадър, които не са привърженици на крайно радикални мерки.

3. Изменящата се (още в хода на войната) във вреда на Русия международна обстановка. Натискът на противниците на Русия – Англия и Австро-Унгария (подкрепяни и от Германия) в защита на правата на турските земевладелци непрекъснато нараства.

І етап/до пролетта на 1878/ Бягството на значителна част от турските чифликчии, черкези, татари и големи маси обикновено турско население подтиква обезземлените и малоземлените селяни към принудително завземане на изоставените турски земи.Огромни маси български бежанци от Южна и Сев. БГ през лятото и есента на 1877г. започват насилствено да се настаняват. Голяма част от тези земи в близкото минало са насилствено или спекулативно отнети от законните им български притежатели. Турските земи завземат и някои от по-заможните българи. На 7 ноември 1877 г., за да придаде юридическа форма на вече извършеното ВРУ издава специално окръжно, в което се казва, че 1/Бежанците, които са засели турските ниви, запазват правото да си съберат реколтата.2/ На бежанците се разрешава и през пролетта да засеят освободените земи от мюсюлманското население. Особени икономически грижи се полагат за многочислените семейства, за малолетните и възрастните граждани, като им се осигури храна и работа със задоволителна заплата.

Руските велики сили тласкат развитието на аграрния процес, като му придават известна законност . За да не предизвикват недоволството на Вликите сили руските власти официално предоставят изоставените земи за временно ползване с/у част от реколтата.

В селата се възобновява дейността на съветите и старешшините , а в градовете и в окръзите- на управителните съвети , „на които се предоставят широки права за управлението на всички стопански дела и наблюдението в/у разпредел. и събирането на други данъци съгласно чл. 2 от органическия устав, изработен от конференцията”

Голямо значение за облекчаване положението на българското население има отмяната на някои   данъци. На мястото на омразния десятък от 1878 г. се въвежда поземления данък.Военният данък „бедел”(аскерие), събиран от мъжете християни, и данъкът „серчим”, събиран също изключително от християнското население, също са отменени.

Положението на населението се облекчава и от премахване на системата за откупуване на данъците. ВРУ през юли 1877 г. полагат началото и на акцизното управление. Утвърден е нов устав за събирането на акцизи от тютюна и спиртните питиета. Съгласно императорска заповед (2 юли 1877г) данъците следва да се изплащат с местните монети , а също и с въведените руски монети и кредитни банкноти.

От благодарност за бълг. население подпомага икономически руската армия. Но стопанската д-ст на гражданската канцелария е съобразена с решенията на Цариградската конференция от 1876.На лице е политически стремеж да се наложи либерализъм особено в обл. на стопанската дейност.

Явен е и стремежът на руснаците да се представят като изпълнители на реш-та на Великите сили.

По време на войната руските власти се принуждават да предприемат и някои не съвсем популярни мерки. Към кр. на лятото на 1877г. , за да преодолеят продоволственото затруднение, те прибягват до насилствен начин на снабдяване – реквизиции. Взема се решение чрез реквизиции да се съберат от българското население 100 000 четвъртини пшеница или ръж, 40 000 четвъртини овес или ечемик и половината сено или слама, намиращи се у населението. Реквизицията трябвало да се извърши срещу данъка десятък, който дотогава се събирал в натура от българското население. По-късно реквизитът е спрян  и се изкупуват само излишъците от населението. Така се създава пазар за реализирането на излишъка.Въвежда се плащане със златни и сребърни монети, а командването на армията издава заповед, с която се разпорежда изземването да се закупува с пари. В ръцете на много българи попада голямо количество благороден метал, с който русите заплащат.

Особено важен за нова България е търговският излаз на Егейско море. Той окончателно би разкъсал веригите на робството, т.к. без него българските стоки би трябвало да бъдат единствено на турския пазар. Тази позиция за излаз на България на Егейско море непрекъснато е отстоявана от ВРУ при мирните преговори по бъдещия Сан-Стефански договор.. Това би довело до търговска независимост на васалната държава.

Особено значим за извършващия се стопански преврат е чл. 11 от подписания Сан -Стефански договор. Принудени да приемат с него завръщането на турските земевладелци и възстановяването правата им на собственици, руските дипломати успяват умело със същия чл. 11 да поставят и прегради пред намеренията на турците. Предвиждат се конфискуване на турското имущество и продаването му на публичен търг, ако до две години тези имоти не бъдат потърсени и не бъде удостоверено правото им на собственост в/у недвижими имоти.Споровете по този въпрос се решават от „турско-български комисии”.

ІІ етап/от пролетта на 1878 до напускането на руснаците/

ВРУ в Княжество България

След подписването на Сан –Стефанския мирен договор ВРУ се стремят да облекчават развитието на аграрния преврат. Узаконяват продадените от турците (при бягството им) недвижими имоти, продават на бг селяни изоставения турски добитък, и то на много ниски цени.

ВРУ се съобразяват макар и формално с натиска на западната дипломация и с клаузите на Сан-Стефанския мирен договор. Те създават турско -български комисии в по-гол. градове като Русе,Пловдив и др., за уреждане на спорните въпроси около недвижимото имущество на завърналите се турски селяни. По време на Берлинския конгрес тези комисии издават много нареждания за изплащане на полагащия се наем на собствениците и за тяхното въвеждане във владение.

Руските власти се опитват да задържат завръщането на огромния поток от турски бежанци. С окръжно N2885 от 23 юни 1878г. не се разрешава на турските бежанци да се настаняват без пропускателн билет издаден от компетентните органи.

Голям е натискът на великите сили в полза на турското земевладение в края на Берлинския конгрес и след подписването на договора. Руските власти се принуждават да внесат корекции в стопанската си политика спрямо турските земевладелци. През 1878 г са създадени нови бг окръжни съдилища, разрешаващи споровте около собствеността на земята. Така в ръцете на бг селяни по съдебен ред преминават мн турски земи.

С наложения берлински диктат  Особено тежък е чл. 12 от този договор. По същество той повтаря чл. 11 на Сан –Стефанския договор. С чл.12 се разрешава на “турските стопани или други, които се преселят да живеят вън от Княжеството”, да могат да си запазят недвижимите имоти в Княжеството под управлението на други лица. Руското управление започва да води гъвкава политика, за да може да продължи възприетата стопанска политика на оземляване на българите с турски земи. Особено сполучливо препятствие за едрите турски земевладелци се оказва параграф 2 на издаденото Журнално постановление(2.август 1878г). Според него всички турски бежанци, които са замесени в грабежи, издевателства и други репресии над местното население, след завръщането им незабавно трябвало да бъдат “арестувани и предадени на военен съд”.

Предложението на руските власти да се разменят земите м/у бг бежанци от Одринския санджак и турските бегълци от Южна БГ  е отказано от Високата порта.

Според чл.12 на жирналното постановление собствениците на земи могат да ги продават само на свои съседи или съселяни,което поддържало ниските цени на земята.Благодарение на благосклоната позиция на руските власти,българското селячество успява да узакони присвояването на значителна част от турските земи.

В тази ик. политика на освободителите  прозира и стремж към засилване на руското влияние  сред широките слоеве на бг население.        Сериозна опасност предизвиква онази част от чл. 12 на Берлинския договор, с която се запазват правата на Турция в/у държавния поземлен фонд. Според нея тези земи могат да бъдат продавани и на чужденци. След предупреждението на княз Дондуков за реална опасност над част от българските земи, руската власт в Петербург веднага реагира  и решава по силата на международното право всички турски държавни имоти автоматично стават собственост на новото Княжество. При това положение турското правителство не успява да продаде нищо.   

 Руските власти показват завидна находчивост и маневреност във воденето на аграрната политика в полза на бг селяни.Правят разлика м.у турските заможни земевладелци и обикн. турско селячество.Внимават да не избухват конфликти м/у българи и турци и т.н.

ВРУ в Източна Румелия

Характерна особеност на руската стопанска политика през периода 1877-1879 г. е подпомагането на пострадалите от военните действия и турските грабежи земеделски стопани.Целта евъзст. на бг СС. Предоставено е зърно от държавните складове за посев и изхранване, 20 000 коне за работен добитък от контингента на руската армия, по селата са командировани ветеринари и фелдшери, временно е забранен износът на зърнени храни, разрешен е и безмитен внос на работен добитък от Румъния. Намаляват се някои мита. Отпускат се пари и зърнени храни от събрания првз 1877г десятък от турците . С тази д-ст се занимават специално изградени комисии в Одрин, Пловдив и Сливен.

Управлението на императорския руски комисар отделя внимание на жп, речния и морския транспорт. Важна стъпка са финансовите дела-възобн. се д-та на някои стари финансови институции.Финансовия отдел на канцеларията на Ал. Дондуков изработва и първият годишен държавен бюджет на Княжество България (1 март 1879г.)

Русите се противопоставят остро на създадената м/ународна комисия за изработване на органическия устав  на Източна Румелия, която се стреми да овладее завеждането на финансите на областта.Комисията се опитва да разруши постигнатото от ВРУ в Ю. България.С мн усилия ген.Столипин и руските делегати в м/ународната комисия успяват да задържат касите и финансовата служба в Източна Румелия в ръцете на руско-бг власти .

С политиката си руските власти всячески се опитват да запазят както финансовата , така и цялостната ик. автономност на Източна Румелия.

ВРУ възстановява всички каси в Княжеството. Открива се Българската народна банка със седалище в София и клонове в Търново, Свищов, Русе и Варна, за целта княз Дондуков депозира в София 3 млн. лева останали от продажбата на десятъка на Източна Румелия. В последствие банката се оформя като финансова и кредитна институция.ВРУ се стреми да запази ик. независимост на страната от чужди посегателства и да съдейства за разв. на нейните производителни сили.(напускайки страната русите предават на бг правителство 23 млн. франка)

ВРУ започва да възстановява митническите служби. През втората половина на 1878 г. се създават временни и често пъти подвижни (поради не установяване на границите) митнически пропускателни пунктове.Създава се митнически инспекторат , който да установява ред в службата ,разработват се „едноообразни правила”.

Руските власти полагат началото на българската статистика, защото без необходимите сведения е невъзможно да се гради правилна администрация.

Създадена е гражданска администрация ,която към края на ВРУ се състои  почти изцяло от българи, което прави прехода през май-юли 1879г без сътресения.

При подбора на бг кадри първоначално русите се ориентират към  т.н. „благонадеждни” – по-заможни хора, чифликчии, търговци, фабриканти, заможни занаятчии и др.Хора с опит, с капитали и възможности.Но революционният елемент (т.н. „неблагонадеждни”) надделява.В администрацията навлизат хора с натрупан политически актив, честни и добри патриоти, уважавани и избирани от населението.Обаче им липсват необходимите административни качества, липсва им земя, добитък или капитал. Те не могат да развият стопанска д-ст и затоова остават просто чиновници, които в последствие с дребнобуржоазната си политика забавят развитието на капитализма.

От важно значение е и руската политика за организиране на здравното дело,за създаване и изграждане на съобщителни центрове  и връзки и пр.(организират се 4 болници с 33 лекари и 26 фелдшери,21 пощенски станции )

През цялото време на пребиваването си руските власти се стремят да положат основите на една просперираща ик държава в бъдеще, но формирането и провеждането на стопанска политика без законодателна камара се оказва трудно дело.липсват задълбочено осмислени , нагодени към бг условия  и дългосрочно действащи закони , затова руснаците решават в повечето случаи неотложните и актуални проблеми

Руската стопанска политика довежда до решаване на аграрния въпрос в полза на българите, създава стопански институции, администрация и др. Благодарение на тази политика се запазва бг характер на Източна Румелия, ликвидира се  османската феодална система и се полагат основите на нови държавниобразувания и започва голямото начало  на малкото българско Княжество.

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 1547
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved