Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE





BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

икономика

+ Font mai mare | - Font mai mic







DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
Световно икономическо развитие от 70-те години на XIX в. до Първата световна война (обща характеристика)
РИСК И ЕФЕКТИВНОСТ
СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ КАТО ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ, ТЯХНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И АНАЛИЗ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
ЦЕЛ НА КОРПОРАТИВНОТО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ
ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА
ФИНАНСОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
СЪВРЕМЕННИ МЕТОДОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ФИНАНСОВОТО И СЧЕТОВОДНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
ЛИХВАТА, РИСКЪТ И КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

Целта на финансовата система е да съдейства за трансформирането на спестяванията на населението или правителството в инвестиции от други лица.

Функцията на финансовата система се изразява в насочването на наличните свободни парични ресурси в отделното физическо или юридическо лице към правителството, фирмите или населението. Този трансфер на ресурси има за резултат:

-          създаването на финансови активи от източниците на парични ресурси и

-          създаването на финансови задължения от потребителите на парични ресурси.

Извършването на финансовите транзакции води до появата на финансовите пазари. Обикновено те се разграничават на:

-          паричен пазар – на краткосрочните финансови задължения. Той включва и емитираните книжа с падеж повече от 1 година, но които имат по-малко от година остатък до падежа.

-          Капиталов пазар – на дългосрочните ЦК – акции и облигации.

-          Първичен пазар – при първоначалното им емитиране, всички ценни книжа са обект на търгуване на първичния пазар, както паричен, така и капиталов. Приходите постъпват в емивента, който обикновено е правителствен орган или корпорация.

-          Вторичен пазар – търгуването с ценните книжа между физически или юридически инвеститори ги прави част от вторичния пазар. На него емитентът на съответните книжа не взема участие.

-          Пазари на дълг – с облигации и ипотеки. Това разделение е според характера на инструмента

-          Пазари на акции

-          Борсови пазари – според институционализирането.

-          Извънборсови пазари – според институционализирането.

Финансите на една фирма най-често се разглеждат като парични отношения при набавянето на капитала й и влагането му в реални активи. Теорията на финансите е подсистема на икономикса, която има свой предмет и методология. Тази методология се съсредоточава в използването на инструменти с продължително съществуване във времето, чието възмездяване е с рисков характер.

Парични потоци и финансиране в икономиката

От гледна точка на финансовите им баланси едни икономически агенти разполагат с временно свободни парични средства, докато други изпитват недостиг на пари. Това е предпоставката първата група да се превърнат в спестители(кредитори), а втората в заематели (длъжници). Свързването на двете групи генерира движение на пари между тях, благодарение на което става възможно финансирането в икономиката. Счита се, че това подобрява благосъстоянието на икономическите агенти и от двете групи, тъй като първата пласира срещу лихва непотребната част от дохода си, а втората получава възможност да финансира свои проекти. Често на втората група се гледа като на по-активната част от населението, готова да поеме риск, която е в основата на икономическия прогрес.

Финансови посредници

(непряко финансиране)

Спестители                                                                                 Заематели

(Кредитори)                                                                                (Длъжници)


Финансови пазари

(пряко финансиране)

-          Дружества                                                  - Дружества

-          Фирми                                                  - Фирми

-          Население                                                  - Население

  • Пряко финансиране – кредиторите и заемателите се свързват директно. Това става на финансовите пазари, примерно чрез продажбата на акции, облигации и други финансови инструменти.
  • Непряко финансиране – извършва се чрез финансови посредници и главно банките.
  • Вътрешно фирмено финансиране
  • Финансови посредници – поради самото си естество те са заинтересовани да се увеличават спестяванията. Имат възможност или са заинтересовани да съсредоточат много усилия за информационно осигуряване, притежават добри разпределителни механизми за движение на паричните средства.

Основни групи финансови посредници

Финансовите посредници са междинно звено в движението на паричните потоци между кредиторите и заемателите. Нуждата от такова посредничество се появява, защото прякото финансиране има информационни и транзакционни разходи и е достъпно предимно за големи фирми с висок рейтинг. Информационните разходи са свързани с търсенето на партньор, а транзакционните разходи са разходите по сключването на самата сделка на финансовия пазар. Финансовите посредници са специализирани за определени операции, чрез което намаляват разходите и рисковете за клиентите. Финансовите посредници са добре информирани, с обширен опит и специфични знания и затова с дейността си улесняват движението на паричните потоци между посочените две групи икономически агенти. Тяхната печалба се образува главно от разликата в лихвата, която получават по активните операции и която плащат по набирането на средства чрез пасивните операции, а също от комисионни. С известна условност могат да се възприемат следните три основни групи посредници:

  • Депозитни институции – търговски банки, но и някои специализирани банки, като спестовните, кооперативните банки и др.
  • Работещи на договорна база – застрахователни компании, пенсионни фондове
  • Други – инвестиционни компании, лизингови компании, финансови компании, дилъри на ЦК и други.

Тенденции при финансовото посредничество

  • Намаляване на маржа, формиращ печалбата – поради нарастващия натиск  на разходите при набиране на средства, които да се използват за кредити и инвестиции.
  • Диверсификация на услугите, поради което става трудно разграничението между различните финансови институции.
  • Дерегулиране – финансовите услуги и цените се определят все-повече от пазара, а не чрез правила, установени от държавата.
  • Ререгулиране – възстановява се отчасти по-активната роля на държавата във финансовия сектор. Това се дължи на необходимостта да се поддържа стабилността на финансовите институции в съвременната конкурентна финансова среда.
  • Консолидация – обединение на компании – така расте ефективността им и се облекчава бремето на разходите.



Инструменти на финансовите пазари

*  Инструменти на паричния пазар:

  • Съкровищни полици – краткосрочни ДЦК, емитирани в определените от националната традиция номинали и с обичайни падежи 3,6 и 12 месеца (у нас – 9 месеца).
  • Негоцируеми депозитни сертификати –документ за срочен депозит с определен срок и обикновено с фиксиран лихвен процент; разновидност на банковите депозитни сертификати.
  • Краткосрочни търговски ЦК[1] – краткосрочни полици, издавани от първокласни фирми с лихвен процент, по-малък от лихвения процент по кредитите
  • Банков акцепт – ангажимент за плащане, поет във връзка с полица, теглена срещу банка и акцептирана от същата банка
  • Продажба с уговорка за обратно изкупуване[2] – договор за продажба на ЦК с уговорка за обратно изкупуване на определена дата и по определена цена. Това е гъвкаво средство за управление на ликвидността.

*  Инструменти на капиталовия пазар:

  • Акции – сертификати за внесен дял в АД. Обикновените акции дават право на собственика да получава редовен дивидент, да гласува на общото събрание на акционерите. Преференциалните акции обикновено не дават право на глас, носят ограничен дивидент, но имат приоритет пред обикновените при получаването на доход и при разпределение на активите (ликвидационната квота) на фирмата. Акциите имат активен вторичен пазар.
  • Ипотеки – инструмент на дълг, даващ право на условна собственост върху актив, послужил за обезпечаване на заем.
  • Частни (корпоративни) облигации – негарантирано обещание да се плати, обезпечено само с общото доверие към емитента.
  • ЦК на централното правителство и на местните органи на властта – дългосрочни облигации със срок от 10 до 30 години, с които се финансират бюджетни дефицити.
  • Банков и потребителски кредит – парична сума, отпусната на заемател с уговорка да се плати с лихва. Банковият кредит няма по принцип вторичен пазар. Потребителският кредит може да бъде необезпечен или обезпечен с някакъв актив или с гаранция, има високи лихви.
  • Деривати – опционни и фючърсни контракти – договори между две страни по повод трети актив (стокови фючърси – популярни в България).

На Фигура 2 е представена схемата на взаимовръзките между националната финансово-стопанска система и особеностите на финансовото управление на корпоративната единица.

Национална финансово-икономическа система

 

Финансово-стопански органи за управление

 

Кредитни институции

 

Капиталови

пазари

 

Управление на публичното дружество

 

Финансови решения за акумулирането на необходимите капиталови ресурси

 

Инвестиционни решения по стопанското използване на осигурените капиталови ресурси

 


           Стопанско управление с цел

максимизирането

на стойността



[1] Commercial papers

[2] Операция “репо”

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 754
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved