Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE




BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

СТОЙНОСТНА ОЦЕНКА НА КОРПОРАТИВНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА

икономика

+ Font mai mare | - Font mai mic






DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
ЛИХВАТА, РИСКЪТ И КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
ЦЕЛ НА КОРПОРАТИВНОТО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ
Световно икономическо развитие от 70-те години на XIX в. до Първата световна война (обща характеристика)
Възстановяване на Третата българска държава. Стопанска политика на Временното руско управление. Аграрен преврат, миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система
ФИНАНСОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ КАТО ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ, ТЯХНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И АНАЛИЗ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
РИСК И ЕФЕКТИВНОСТ
СТОЙНОСТНА ОЦЕНКА НА КОРПОРАТИВНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА
СЪВРЕМЕННИ МЕТОДОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ФИНАНСОВОТО И СЧЕТОВОДНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

СТОЙНОСТНА ОЦЕНКА НА КОРПОРАТИВНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА

Базови постановки

Пазарната стойност на всеки финансов актив е равна на очакваните парични потоци, които той ще генерира, сконтирани с изискваната от инвеститора норма на възвръщаемостта.

Възвръщаемостта до падежа от облигацията е капитализирана норма на възвръщаемостта, чрез която се изчислява текущата стойност на бъдещите приходи от облигацията (купонните лихви и номиналната стойност на падежа), равна на нейната настояща пазарна стойност.

Най-често използваните модели за стойностна оценка на обикновените акции са модели без растеж на дивидентите или с постоянен растеж на дивидентите.

Съществува непрекъсната връзка между финансовите решения, стойностната оценка на финансовите инструменти, пазарната стойност на фирмата и изискваната норма на възвръщаемост от инвеститорите.

Облигации

Определение за доход от облигацията: Капитализираната норма на възвръщаемостта, чрез която се изчислява текущата стойност на бъдещите доходи от облигации (купоните).

Облигациите са едни от основните източници на парични ресурси за публичните дружества. Те се разглеждат преди обикновените акции, защото осигуряват постоянен доход за притежателя им, а това прави тяхната стойностна оценка сравнително лесна. Във връзка с разбирането на оценката на облигациите се определят следните понятия:

*  номинална стойност – лицевата стойност на облигацията. Показва каква сума ще се плати на облигационера на падежа.

*  норма на купонната лихва – нормата на лихвата, в процент към номиналната стойност, която ще се изплаща всяка година. В практиката на развитите страни тя обикновено се плаща на 6 месеца.

*  падеж – изразява продължителността на съществуването на облигацията в години. На падежа (матуритета) емитентът е задължен юридически да изплати номиналната стойност на облигационера.

*  емитиране на нови облигации срещу налични в обръщение – нова облигация е тази, която се продава на първичния пазар, като приходите от емисията постъпват в емитента. По времето на тяхната първоначална продажба, облигациите имат стойностна оценка, близка до тяхната номинална стойност.

Пазарна стойност на облигациите

Пазарната стойност на облигацията е равна на настоящата стойност на серията от лихвени разходи, които ще се получат до падежа на облигацията, плюс нейната номинална стойност, всички дисконтирани с изискваната норма на дохода от облигацията:

B = ΣI/(1+rb)t + NV/(1+rb)n = I(DAn,rb) + NV(Dn,rb)

Bнастоящата пазарна стойност на облигацията

NVноминалната стойност на облигацията – nominal value

i-                  норма (процент) на купонната лихва (bond interest) по облигацията спрямо нейната номинална стойност

I – сума на очакваната лихва за получаване в края на всяка година. Тя е произведението на номиналната стойност NV и нормата на купонната лихва i.

nброй на годините до падежа на облигацията

rb  - изисквана норма на дохода от облигацията (bond rate of return)

D - dividend

Нормите на лихвата и цената на облигацията

На практика облигациите рядко се продават по тяхната номинална стойност. В зависимост от пазарните условия тяхната продажна цена се отклонява над или под номиналната им стойност. За да се разберат причините за това, трябва да се има пред вид нормата за лихвата. Изискваната от инвеститора норма на дохода rb от облигацията е равна на безрисковата норма плюс премията за риска:

rb = rfr + премия за риска

rfr – risk free rate of interest

Изискваната от инвеститора норма на дохода rb и безрисковата норма rfr са функция на реалната норма на лихвата плюс очакваната инфлация. Премията за риска има следното съдържание:

          Премия на падежа

+       Премия за банкрут

+       Очаквана инфлация

+       Премия за ликвидност

+       Специална премия при емитирането

=       Премия за риска

Всички тези видове премии предпоставят, че изискваната норма на дохода rb от облигацията е функция на посочените 6 фактора:

*  реална норма на лихвата

*  очаквана инфлация

*  премията, свързана с падежа

*  банкрута

*  ликвидността

*  специфичните характеристики на емисията от облигации

При дългосрочните облигации, емитирани от държавата, в световната практика известни като съкровищни облигации (treasury bonds) могат да се пренебрегнат последните три премии (банкрут, ликвидност и спецификите) и ще имаме:

rtb = rfr + премия за риска = реална норма на лихвата + очаквана инфлация +

+ премия на падежа

Влияние на очакваната инфлация

Облигациите се емитират с определена цена, по отношение на която техните купувачи очакват влияние на инфлационните процеси в бъдеще. Реалното настъпване на инфлацията през периода на притежаването на облигацията води до увеличението на пазарната норма на лихвата за нови облигации от същия вид и падеж, което поражда увеличение на изискваната норма на дохода от всички емитирани облигации от същия вид и падеж. Инвеститорите, като имат пред вид старата норма на купонната лихва, няма да желаят да притежават  тези облигации за по-малко, отколкото биха получили при новоемитираните облигации. За определянето на новата пазарна цена на облигациите лихвата и главницата трябва да се дисконтират с новата изисквана норма на дохода. Разликата между по-високата стара и по-ниската нова пазарна цена се нарича дисконт на облигацията. Обратно, разликата между по-високата нова и по-ниската стара пазарна цена се нарича премия на облигацията.

Цената на облигацията и пазарните норми на лихвата се изменят в противоположни посоки. Ако пазарната норма на лихвата е по-малка от нормата на купонната лихва, облигацията ще се продава с премия, облигацията ще се продава с дисконт, когато пазарната норма на лихвата е по-голяма от нормата на купонната лихва.

Рискът по нормата на лихвата и премията до падежа

Установено е, че цените на краткосрочните облигации се изменят по-слабо в отговор на промените в нормата на лихвата. Тази тенденция се нарича риск за нормата на лихвата.

Пазарните цени на по-краткосрочните облигации се приспособяват доста по-слабо към промените на пазарната лихва, отколкото цените на примерно 10 годишните облигации. Поради риска по нормата на лихвата, дългосрочните облигации поначало имат премия до падежа в сравнение с краткосрочните съкровищни облигации.

пазарна стойност

на облигацията

                                3-годишна облигация

 

                                        10-годишна облигация

                               


        Пазарна норма на лихвата в %

Премиите по банкрута, ликвидността и за специфични характеристики

На облигациите при емитирането им

Корпоративните облигации са обект на допълнителен риск, който възниква от възможността за банкрут, ликвидацията или специфични характеристики на облигациите при емитирането им. Едно от влиянията на тези допълнителни рискове е да се увеличи цялостната структура на лихвените норми за корпоративните облигации по отношение на съкровищните поради претенциите на инвеститорите за по-висок доход, за да ги компенсира срещу допълнителни рискове.

За публичното дружество, когато е близо до банкрут, рискът е голям и изискваната норма на дохода от инвеститора се увеличава. Това води до по-ниски пазарни цени на вече емитираните облигации. Същият ефект се получава и при следните ситуации:

-         ако облигациите не са силно ликвидни, т.е. налице е слабо търсене за тях от страна на малък брой купувачи

-         ако облигациите се различават съществено по своите характеристики от аналогични облигации със същия падеж, което ги прави рискови.

Съществуват други два вида риск:

*  Рискът по нормата на реинвестирането – рискът за дохода на инвеститора да падне, ако има потребност да се реинвестира в облигации от друга емисия.

*  Случайният риск – този, при който драстична промяна в странични обстоятелства и външни условия води до трансформация на “сигурната” облигация в “рискова”.

Доход от облигацията до падежа

Доход до падежа се нарича капитализираната норма на дохода от облигацията. Той се изразява от нормата на дисконта, с която се сконтират очакваните приходи от облигацията – купонните й лихви и номиналната стойност на падежа. Когато пазарната цена на облигацията е по-малка от нейната номинална стойност, съответстващата норма на дисконта ще бъде по-голяма от купонната лихвена норма. Причината е, че с нарастването на нормата на дисконта цената на облигацията пада. Отправен пункт за изчислението е, че нормата на дисконта трябва да бъде по-голяма от нормата на купонната лихва.

Пример: Потенциален инвеститор разполага с данни за номиналната стойност на облигация от 1000 лева, 25% купонна норма на лихвата, падеж 10 години и пазарна цена от 933 лева. Въпросът е да се определи капитализираната норма на дохода до падежа от облигацията, ако тя се купи и притежава до падежния срок.

B = ΣI/(1+rb)t + NV/(1+rb)n

I = NV*i = 1000 * 0.25 = 250

933 = 250 (DA10,?% ) + 1000 (D10,?%)

Тъй като пазарната цена е по-малка от номиналната стойност от 1000 лева, подходящата норма на дисконта ще бъде по-голяма от купонната лихвена норма от 25%. По способа на опита и грешките се изчислява, че нормата на дисконта на приходите от облигацията е 27%.

Акции

Стойностната оценка на обикновените акции по същността си е аналогична на тази на облигациите. Съществуващите различия се дължат на специфичните капиталови разходи по обикновените акции – паричните дивиденти, които нямат константен характер, както лихвите при облигациите. Не са константни и крайните оценки на обикновените акции, каквато е номиналната стойност на облигациите.

Във връзка с оценката на обикновените акции се въвеждат следните означения:

DVtгодишна сума на паричните дивиденти, които се очакват да се получат в края на година t.

DVтекущо платения дивидент, т.е. при t=0

DV1 – дивидентът, който се очаква да се получи след 1 година и т.н.

rsизискваната норма на дохода от обикновените акции (stocks rate of return)

n – броят на времевите периоди (или години), които при определени случаи са безкрайни

Pt – пазарна цена на акциите в края на годината

P – текущата цена днес, веднага след получаването на текущия дивидент DV

P1 – цената, считано 1 година от днес веднага след получаването на дивидента DV1 и т.н.

g – очакваната норма на растежа на дивидентите. Приема се, че това е нормата на растежа (нарастването) на пазарната цена.

Оценка на обикновените акции на основата на дивидентите

Текущата пазарна цена на обикновените акции е равна на настоящата стойност на очакваните приходи от нея, респ. от очакваните дивиденти и бъдещата пазарна цена:

P = Σ DVt/(1+rs)t + Pn /(1+rs)n

На практика в развитите страни повечето фирми изплащат дивиденти тримесечно. За улесняване на теоретичния анализ се приема годишно изплащане на дивиденти. По-нататък се приема, че към горното равенство за настоящата стойност Р на обикновените акции могат да се прибавят още години, през които се плащат дивиденти. При това положение за тях се мисли като вечно изплащани дивиденти в бъдещето. В такъв случай се реализира фундаменталният модел за обикновените акции, т.нар. модел за стойностна оценка по дивидентите. Съгласно него, пазарната стойност на обикновените акции е равна на настоящата стойност на бъдещите дивиденти:

P = Σ DVt/(1+rs)t

Вторият член беше Pn /(1+rs)n, като Pn представлява пазарната цена при t=n. Това е настоящата стойност на всички дивиденти, които се очакват да се получат от периода n+1, дисконтирани с изискваната норма на дохода. Горното равенство е общият модел, а изходното равенство се явява негов частен случай.

Следва да разгледаме случаите, когато няма нарастване на дивидентите и когато има константно нарастване на дивидентите на обикновените акции.

Оценка на акциите без нарастване на дивидентите

В случая по обикновените акции се изплаща определен дивидент от днес до безкрайност. Този модел е нереалистичен, но позволява създаването на основата за по-нататъшния анализ и улеснява изчисленията. В този случай моделът за стойностната оценка на дивидентите изразява перпетюитет. За обикновените акции настоящата стойност е:

PV = DV1/ rs

Оценка на акциите с постоянно нарастване на дивидентите

Постоянното нарастване на дивидентите, т.е. ежегодното им увеличение с една и съща норма (процент), също трябва да се разглежда като специфичен случай във финансовата практика. За установяване на настоящата стойност на съответния паричен поток от дивиденти, които се увеличават с еднаква норма, се използва т.нар. модел на константно нарастващите дивиденти, който има вида:

PV = DV1/ rs – g

За прилагането на това равенство по отношение на постоянно нарастващата серия от дивиденти трябва да се използват очакваните дивиденти 1 година от днес нататък или DV1.

Оценка на акциите с променливо нарастване на дивидентите

Този случай е във връзка със стойностното оценяване на обикновените акции, когато фирмата расте с по-бърза норма през малък брой години, а след това се провежда политика на константни или ненарастващи дивиденти. Такава ситуация може да се получи, когато  фирмата е направили по-раншни капиталовложения, от които са получени големи парични потоци. Същевременно е нараснала конкуренцията в съответния стопански отрасъл, което налага намаляване на нормата на растежа на фирмата в бъдеще.

Пример: Корпорация определя изискваната от инвеститорите норма на дохода от инвестирания капитал на 20%. В бъдеще се очакват следните ситуации:

·        дивидентите през периода to възлизат на 200 лева;

·        през всяка от следващите 1,2 и 3 години се очаква 12%  ежегодно нарастване на дивидентите спрямо предходната година;

·        през следващите години се очаква 4% константно капитализирано нарастване на дивидентите в бъдеще, теоретически до безкрайност.

Въпросът е да се определи настоящата пазарна цена на обикновените акции при посочените ситуации.

Стойностната оценка на обикновените акции е свързана със следната изчислителна процедура:

1)    Изчисляваме сумите в серията от ежегодно нарастващи дивиденти, докато тя не се трансформира в серия от константно нарастващи дивиденти в бъдеще. За да се определят дивидентите през следващата 1 година от днес, т.е. DV1, дивидентите през периода to (DV0 = 200 лв) се капитализират със сложнолихвен фактор FVi,n, като в случая i е нормата от 12% ежегодно нарастване на дивидентите през първите 3 години:

DV1 = DV0(FVi,n) = DV0(1+i)1 = 200(1+0,12) 1 = 224.00 лева

DV2 = DV0(FVi,n) = DV0(1+i)2 = 200(1+0,12) 2 = 250.88 лева

DV3 = DV0(FVi,n) = DV0(1+i)3 = 200(1+0,12) 3 = 280.99 лева

2)    Изчисление на дивидентите за първата година след промяната на нормата на техния растеж в константна норма на растежа до безкрайност или в липсата на растеж на дивидентите изобщо.

В случая първата година след промяната на ежегодната норма от 12% на растежа на дивидентите в константна норма от 4% е четвъртата по ред година. Дивидентите за четвъртата година се изчисляват чрез сложното олихвяване на дивидентите за предходната, т.е. третата година, а те са 280,99 лева. Сложнолихвеният фактор с посочената норма на нарастване i=4% ще бъде за една година, т.е. четвъртата година се смята за обособена, самостоятелна година.

DV4 = DV3(FVi,n) = DV3(1+i)1 = 280.99(1+0,04)1 = 292.23 лева

3)    Изчисляване на пазарната цена на обикновените акции през периода t=3 при липсата на растеж изобщо на очакваните дивиденти и при константна норма на растежа на очакваните дивиденти до безкрайност.

За целта дивидентите за четвъртата година се разделят на разликата между изискваната норма на дохода  rs = 20% и константната норма на нарастването на дивидентите през следващите периоди до безкрайност  g = 4%. Характерно в случая е, че нормата на нарастването на дивидентите е очакваната константна норма от периода 3 до безкрайност, а пазарната цена на обикновените акции се изчислява също за периода 3.

P = DV3/(rs - g ) = 292.23/0.16 = 1826.44

Изчислението на настоящата стойност се извършва чрез дисконтиране на очакваните парични потоци (дивиденти и пазарна цена) с изискваната норма на дисконта.

P = Σ DVt/(1+rs)t + Pn /(1+rs)n= 224/1.201+250.88/1.202+280.99/1.203+2458.69/1.203=1946.35

        0      1      2      3      4


              224   250.88   280.99   393.39


186.67

174.22

162.61

393.39/(0,2-0,04)


2458,69

1422,85

1946,35

Изводът е, че нормата и продължителността на очакваната норма на растеж на дивидентите оказват главно влияние върху пазарната цена на обикновените акции.

Оценка на акции без изплащане на дивидентите

Възможни са три начина за оценяване на акциите, за които корпоративни организации не изплащат дивиденти:

*  чрез прогнозиране кога акционерното дружество ще започне да плаща дивиденти, на тяхната величина, норма на нарастването и т.н. и по-нататък се процедира, както е посочено по-горе.

*  да се прилага предходният вариант, но с тази разлика, че се определя някоя бъдеща пазарна цена и след това тя се дисконтира до настоящата й стойност по посочения вече начин.

*  да се капитализират печалбите на корпоративната фирма. Фактическата печалба се умножава с някакъв фактор, основан на предполагаемия растеж, риска и оценки на сходни фирми, при което се достига до прогнозната стойност.

Привилегировани акции

Привилегированите акции са междинна (хибридна) форма на финансиране между привлечения капитал и собствения капитал. В юридическо отношение привилегированите акции са разновидност на собствен капитал. Номиналната стойност на привилегированите акции е сравнително висока. По тях обаче се изплаща фиксиран доход – дивиденти, аналогично на купонните лихви по облигациите. Съответните дивиденти са подобни на дивидентите по обикновените акции по това, че те се изплащат на привилегированите акционери едва след уреждането на данъчните задължения към държавата, т.е. те не са форма на финансов разход за фирмата и не намират място в нейния отчет за приходите и разходите. При ликвидацията на фирмата финансовите претенции на привилегированите акционери се удовлетворяват след тези на облигационерите, но преди тези на обикновените акционери. Обикновено привилегированите акции се емитират без право на глас. При емитирането им продажната им  цена е близка до номиналната стойност. Пазарната цена, естествено, се колебае. Тя зависи от пазарния доход, като последният е отношението:

Дивидент на 1 привилегирована акция/пазарна цена на 1 привилегирована акция

Когато пазарният доход на привилегированите акции расте, пазарната им цена намалява. Инвеститорите разглеждат привилегированите акции като подобни на облигациите, поради което в голяма степен пазарният доход на тези акции се изменя аналогично на премените в дохода до падежа на облигациите. Така при нарастване на пазарните лихви по облигациите, пазарният доход по привилегированите акции също расте вследствие на намаляващата цена на последните.

При положение, че корпорацията не разполага с достатъчно парични средства за изплащане на дивидентите по привилегированите акции, тя може да отложи плащането. Неизплатените дивиденти по привилегированите акции са известни като обратно изплатими (arrearages). Голяма част от привилегированите акции са кумулативни. Всички минали и текущи дивиденти трябва да се изплатят преди дивидентите по обикновените акции. За ръководството на фирмата плащането на дивидентите по привилегированите акции е аналогично на всяко друго плащане по нейната фиксирана финансова задлъжнялост, отразена в пасива на баланса и то държи да го извършва на време.

Емитирането на привилегировани акции, по аналогия на това на дългосрочни облигационни заеми, може да доведе до въвеждането на допълнителни ограничения за фирмата. Те се изразяват в ограничаване на плащаните дивиденти по обикновените акции, поддържането на минимална сума на собствения капитал и минимално съотношение на оборотния капитал към сбора от привлечения капитал и привилегированите акции на фирмата.

Предимствата на привилегированите акции са:

*  ограниченият характер на доходите на привилегированите акционери обуславя възникването на т.нар. финансов лост или ливъридж (отношението на привлечените финансови ресурси към собствения капитал). Причината е, че генерирането на разни извънредни парични приходи рефлектира главно в увеличение на доходите на обикновените акционери.

*  неизплащането на дивидентите по привилегированите акции с нищо не застрашава съществуването на фирмата.

*  управленският контрол върху корпорацията си остава привилегия на обикновените акционери.

Основният недостатък на привилегированите акции е, че изплащаните капиталови разходи по тях не намаляват корпоративното подоходно облагане на публичното дружество.

Видове привилегировани акции

*  Привилегировани акции с кумулативен дивидент – дивидентите се изплащат, макар и през по-късен период, с натрупване. Ако целият дивидент по привилегированите акции не се изплати през дадена година, той се нарича кумулативен или забавен дивидент. Изплаща се през следващата година преди изплащането на дивидентите по обикновените акции. Кумулативните дивиденти не се отразяват като финансово задължение на корпорацията, тъй като такова не съществува, докато не се декларира дивидент за изплащане от страна на корпоративното ръководство.

*  Некумулативни привилегировани акции – в повечето развити страни неизплатените дивиденти по некумулативните акции са завинаги загубени.

*  Привилегировани акции с участие – с преференция спрямо корпоративните активи в случай на ликвидация. Ако тя се осъществи, на привилегирования акционер се изплаща цялата номинална стойност на акцията или по-висока ликвидационна стойност на една привилегирована акция, преди каквото и да е плащане по обикновените акции. Тази преференция също включва и кумулативни дивиденти.

*  Привилегировани акции с клауза за обратно изкупуване – клауза за обратно изкупуване е характерна за повечето привилегировани акции. Тя гарантира правото на корпорацията да изкупува обратно емитирани от нея привилегировани акции по установена цена на обратното изкупуване. Тя обикновено е малко по-висока от номиналната цена. В допълнение към изплащаната възмездна сума корпорацията трябва да плати и евентуално налични кумулативни дивиденти. Тези акции позволяват гъвкавост при формирането на корпоративната капиталова структура чрез елиминирането на привилегированите акции и заместването им от други ценни книжа.

*  Конвертируеми привилегировани акции – клаузата за конвертиране дава право за замяна на привилегировани акции с обикновени акции при определено съотношение, наричано конверсионно съотношение или пропорция. При икономически просперитет на корпорацията се повишава пазарната цена на нейните обикновени акции, което води най-често до увеличение на изплащаните по тях дивиденти. Купувачът на привилегировани акции е осигурен с регулярен дивидент. Чрез клаузата за конвертиране на привилегированите акции той си запазва възможността за участие в по-високите доходи по обикновените акции.

Стойностна оценка на ценните книжа и финансовото управление

Доходът от инвестициите, в която и да е ценна книга има два източника:

·        Доход от лихвите, дивидентите и други;

·        Капиталовата печалба или загуба (известна още като ценова), т.е. от разликата между началната и крайната пазарна цена.

За обикновените акции посочените доходи, означени с r са получените дивиденти през периода и капиталовата печалба или загуба:

r = (DV1 + P1Po)/Po

Ценови индекси на акции

*      DJIADow Jones Industrial Averageизчислява се средноаритметичната стойност на акциите, включени в индекса. Това е ценовопретеглена средна стойност. Паричната сума на всяка компания в портфейла е пропорционална на цената на акция в тази компания.

Изчислява се и транпортен DJIA – на базата на 20 компании – и комунален DJIA – на базата на 15 компании.

*      Standard & Poors – Корпорацията Standard & Poor's публикува множество индекси. Най-известният от тях е Standard & Poor's 500 Stock Index. The S&P 500 Stock Index включва 400 индустриални фирми, плюс 20 транспортни фирми, 40 utilities и 40 финансови. Акциите в S&P 500 Stock Index са еквивалентни на приблизително 75% от общата стойност на 1800 фирми, включени в the New York Stock Exchange.

Standard & Poor's има и други специфични индекси. През лятото на 1991 година, Standard & Poor's Corp. въведе своя индекс MidCap. Standard & Poor's MidCap Index се състои от 400 средно-големи фирми, с обща пазарна стойност между $200 милиона и $5 милиарда. Индексът е създаден в отговор на оплакването, че S&P 500 Stock Index показва представянето само на най-големите фирми.

Всички S&P индекси са сравнявани с една базова стойност. За S&P 500 Stock Index,  базовият период е 1941-43. Базовата цена през 1941-43 е била 10, така че S&P 500 Stock Index цена от 446.37 на 5 юли 1994 представлява увеличение от 4,363.7% през този над 50-годишен период. За по-новите индекси базовият период не е толкова далечен. Независимо от базовия период, важно в случая е колко се е променил индексът през определен период от време (като ден, месец или година) в %, отколкото в абсолютна стойност.

Standard & Poor's Indexes са стойностно претеглени (по пазарни стойности), което означава, че всяка компания е претеглена в индекса по своята пазарна стойност като процент от общата пазарна стойност на всички фирми.

Във всеки случай претеглянето се определя, като разделим пазарната стойност на акциите на пазарната стойност на всички фирми.

   *   NYSENew York Stock Exchangeборсата публикува претеглен по пазарни стойности, комбиниран индекс на всички акции на борсата.

*  AMEX - American Exchange Market Value Index – претеглен индекс на регистрираните на American Stock Exchange акции.

*  Wilshire 5000 Equity Index Формиране на пазарна стойност върху всички акции, търгувани на NYSE и AMEX.

*  MSCI - Morgan Stanley Capital International Indexes

*  Value line Average – равнопретеглена, средногеометрична на доходността на акциите на 1 700 фирми на NYSE и AMEX. Някои индивидуални инвеститори използват Value Line Average, защото по-близко кореспондира на множеството акции, които малките инвеститори могат да държат в своето портфолио. За разлика от горе дискутираните стойностно претеглени и ценово претеглени индекси, Value Line Average е равнопретеглен индекс. Това означава, че всяка една от 1,700 фирми, независимо от пазарната цена или пазарната стойност, има еднаква тежест с останалите.

NB! Равнопретеглен индекс – среднопретеглена средна на доходностите на акциите на даден индекс.

Неамерикански фондови пазари:

*  Nikkei 225 – ценово претеглена средна на най-големите фирми на токийската борса.

*  FISE – стойностно претеглена на 100 от най-големите корпорации на Лондонската фондова борса.

*  DAX – Германия

Индикатори на облигационните пазари:

*  Merril Lynch

*  Solomon brothers

*  Lehman brothers

Изчисляват се ежемесечно и мерят общата доходност като сума от капиталовия прираст (capital gains) плюс лихвен доход, получен от облигациите през месеца. Всички парични постъпления за месеца по облигациите се приемат за инвестирани при доходност на нивото на съкровищните бонове.

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 2075
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved