Scrigroup - Documente si articole

Username / Parola inexistente      

Home Documente Upload Resurse Alte limbi doc  

 
CATEGORII DOCUMENTE




BulgaraCeha slovacaCroataEnglezaEstonaFinlandezaFranceza
GermanaItalianaLetonaLituanianaMaghiaraOlandezaPoloneza
SarbaSlovenaSpaniolaSuedezaTurcaUcraineana

електроненизкуство култураикономикаисториякнигакомпютримедицинапсихология
различнисоциологиятехникауправлениефинансихимия

Законодателната защита на населението в еволюиращата политика на българската буржоазия

социология

+ Font mai mare | - Font mai mic






DOCUMENTE SIMILARE

Trimite pe Messenger
Законодателната защита на населението в еволюиращата политика на българската буржоазия

Законодателната защита на населението                                                в еволюиращата политика на българската буржоазия

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България до края на ХIХ в. Настъпват събития, които извеждат начело на управлението политически сили, отстояващи интересите на българската буржоазия.

През първите 7-8 г. от развитието на страната тази политика отговаря на началните процеси от развитието на капитализма в Княжеството.След Съединението обаче на преден план излизат успелите да натрупат известен капитал прослойки на българската буржоазия.Те пледират за нова политика, предимно стопанска, която се отразява в законодателното дело през този период. Новата законодателна политика и в социално отношение трябва да бъде обърната към цялото общество.

1.При управлението на регентите

          На 25 август 1886г. е назначен регентски съвет, в който влизат Стефан Стамболов, подп. Сава Муткуров и Петко Каравелов.На 26-ти е формирано правителство начело с д-р Владислав Радославов, същият ден княз Александър I абдикира и заминава за Австро-Унгария.През септември 1886г. се провеждат избори за Трето Велико народно събрание, което има за единствена задача да избере нов княз.

Участието на много от учителите в Сръбско-българската война и използването на част от училищата за казарми нарушава учебният процес.регентството отпуска суми с укази и постановления за решаването на проблемите.

Друг въпрос е разработвантео и приемането на  „правила за лекарите и комисиите при освидетелствание ранените във войната и болнавите войнски членове и определение категориите за получаване пенсия”. Правилата изискват основен преглед на физическото състояние на засегнатите и доказателства, че страданията са в резултат от войната.

Независимо от сложните политически проблеми, в които изпадат регнтството и правителството през окт.-ноемв. 1886г. и тежкото финансово положение на Княжеството , те не престават да полагат необходимите „законови ” социални грижи от стопански или друг характер. С метод на „законодателна дейност” се отпускат финансови средства за профилактична предпазна дейност от заразни болести, отпускат се и инвалидни пенсии на семействата на убитите по време на съединистката акция.

На особени социални грижи по време на регентското управление се радва българското образование.Специални грижи се отделят на младежите, изучаващи или завършили ветеринарство, фармация, медицина и земеделие.

Със „специална социална награда” се освобождават от действителна военна служба и преминават към запаса на армията онези младежи , които са взели участие в Сръбско-българската война като доброволци.Частично са облагодетелствани и  завършилите висше образование както и новобранците , които са маловръстни , слабостни, със заболявания и т.н.

Независимо от трудностите, с които е съпътствано първото десетилетие  на свободния живот в Княжеството, винаги в центъра на внимание на управляващите е проблемът за социалната защита на българските граждани.

2.Социалните разпоредби в законодателството на българската търговско-промишлена буржоазия в края на XIX в. (1887-1894 г.)

          Големият български държавник Стефан Стамболов продължава да бъде противоречиво оценяван от българската и чуждата историография. Той е възвеличаван и хулен държавник и политик. За едни е русофоб, за други туркофил, а за трети българофил. Стамболов е диктатор, авторитарен политик, народнолиберал, за някои дори буржоазен демократ, принуден да действа със сила в създаталата се политическа конюнктура в младото българско Княжество, след Съединението през 1885. липсват противоречия обаче за водената от неговото правителство икономическа и нациоално-държавническа политика.

 Противоречиви са мненията, чии интереси представлява Стамболов в навечерието на освобождението той е човек на целия народ, а след него е част от либералната партия, отстояваща интересите на дребната и на голяма част от средната прослойка на българското общество.

Можем да твърдим, че заложената социална политика в законодателното дело на народнолибералното правителство до голяма степен представя важни черти от характеристиката на Стефан Стамболов като политик и държавник.

На 25 юни 1887 година Великото народно събрание избира Фердинанд Сакс Кобургготски за български княз. На втори август в Търново той е официално провъзгласен и заема княжеския престол. На десети август княз Фердинанд пристига в София, а на двадесети е образувано правителството начело със Стефан Николов Стамболов. Една от първите задачи на кабинета е да проведе избори за Пето обикновено народно събрание.

За да може да си осигури обществена подкрепа при липсата на собствена политическа партия, кабинетът прави опит да разреши социално най-наболелия проблем- несъбраните данъци от предходни години.

Явен е стремежът на новото правителство да се опита да попълни изпразнената държавна хазна чрез събиране поне на част от недоборите. Чрез това управляващите се стремят да осигурят и подкрепа в предстоящите законодателни избори. Те са насрочени за 28 септември 1887 година. Чрез активната дейност на съмишлениците на Стамболов, на административните власти, използването на насилие и строг контрол над опозицията, правителството успява да си осигури голямо мнозинство в парламента.

Дейността на Петото обикновено народно събрание цели да се повишат авторитетът и престижът на изпълнителната власт, като се ограничат свободите на отделните граждани. Най-характерни в това отношение са: Законът за изтребление на разбойничеството, Законът за печата, Законът за полицията. Тези закони обвързват съдебната система с изпълнителната власт. Въвежда се строг ред в страната, преодолява се анархията, военните са вкарани в казармите и се създават благоприятни условия за икономическо, културно, просветно и прочие развитие.

Приетият през декември 1887 година специален Закон за печата в България е изработен от д-р Константин Стоилов. С него се разрешава на всеки пълнолетен български гражданин, който не е изгубил конституционните си права да издава или редактира печатен орган ( вестник или списание). Така законодателите защитават престижа и авторитета на управляващата политическа надстройка, но същевременно използват закона за репресиране и разправа с опозицията.

Закон за окръжните съвети (приет  от  Народното събрание на 25 ноември 1887г). Мотиви за внасянето му са: преодоляване на забелязаните недостатъци в съществуващите досега наредби по устройството на окръжните съвети и да се поставят последните напълно върху началата на самоуправлението. С този закон се регламентират подробно структурата, съставът, дейността, правата и задълженията на окръжните съвети, отговорностите на ръководителите на техните звена и прочие. Членовете на съветите  се избират направо от избирателите и всички населени места в окръжието имат свои представители в съвета.

Разработена е специална глава „Права и длъжности на окръжните съвети”.  На тези окръжни управленски структури се възлага: да разпределят преките данъци между общините на окръга и да определят начина за събиране на приходите, да се грижат за управлението, поддържането и използването от цялото общество на движимите и недвижимите имоти на окръжието, строителството на нови пътища и поддържането на съществуващите, развитие на земеделието и търговията, трикласните училища, да определят помощи за бедните общини.

През декември 1887 е приет „Закон за престъпките, които се наказват от селско-общинските съдове” и е създаден „Закон за селско-общинските съдове”. тази новосъздадена съдебна стуктура разрешава стотиците натрупани незначителни проблеми в общините, спестяват разходи на гражданите, които биха се изразходвали по други съдебни структури, по този начин осигуряват условия за нормален икономически ред и обществен живот.

С оглед провеждането на културната политика след 1885 г. се забелязва тенденция към увеличаване на държавния бюджет за разходите на Министерството на народното просвещение. Необходимостта от ускоряване на подготовката на кадри кара правителствата да насочат финансовата си подкрепа към младежите учещи в средните и висшите училища, които практически осигуряват готовите кадри. Основите на тази политика се поставят от Стамболовото правителство и чрез неговата законодателна дейност , по-специално приетият на 27 ноември 1887г. „Закон за стипендиите и временните помощи”. С приетия закон, макар и частично, се полагат основите за изграждане на интелектуален кръг от специалисти в различни професионални направления. Тези кадри са особено необходим потенциал за развитието на стопанските отрасли в страната.

Правителството се задължава ежегодно „да поддържа известно число възпитаници в държавните местни и чуждестранни учебни заведения”. За финансирането на желаещите да учат младежи се използват както суми от държавния бюджет, така и дарения и завещания на частни лица.

Отпускането на стипендии и помощи от правителството е добре осъзната и обмислена политика, свързана с обективната необходимост от специалисти за развитието на страната, а не стихиен процес. За това се отпускат суми  само на онези възпитаници в чужбина , които учат във висши или специални учебни заведения, на учениците в България- само на нуждаещите се в специалните и средните учебни заведения. С чл.5 и чл.27 от този закон се задължават издържащите се със стипендии и помощи български поданици след завършването си да се явят на държавна работа ако бъдат призовани от правителството. Да работят толкова време колкото са получавали стипендия , а тези които откажат да върнат използваната от тях сума.

Законът за стипендиите и временните помощи дава тласък на интелектуалното развитие на българската нация , дава възможност да се приемат и закони  за икономическото развитие на страната, които влизат в сила благодарение на изградените вече кадри в наши и чужди учебни заведения. Този закон показва още, че политиката на Стамболов е насочена далеч в бъдещето на страната .

DISTRIBUIE DOCUMENTUL

Comentarii


Vizualizari: 1702
Importanta: rank

Comenteaza documentul:

Te rugam sa te autentifici sau sa iti faci cont pentru a putea comenta

Creaza cont nou

Distribuie URL

Adauga cod HTML in site



Termeni si conditii de utilizare | Contact
© SCRIGROUP 2019. All rights reserved