Методи за психическо въздействие и възпитание

Сега ще се спрем на един от най-мощните методи на психическо въздействие, който е и психотерапевтичен метод. Това е хипнозата. Самото название “хипноза” произлиза от гръцката дума “хипнос”, което означава “сън”. Когато през 1842 г. английският лекар J. Braid вместо приетите дотогава “магнетизъм” и “месмеризъм” използва термина “хипнотизъм”, последният добива популярност. По-късно J. Braid стига до заключението, че основните феномени на хипнотизма, такива като каталепсия, анестезия и амнезия, могат да бъдат постигнати и без внушаване на сън.

В традиционните теории и съвременните им варианти, хипнозата най-често се разглежда като променено състояние на съзнанието, характеризиращо се с фокусирано внимание и повишена внушаемост на хипнотизирания. От 30-те години на нашия век (особено от 60-те години насам) са разработени и други, някои от които радикално различни теории и подходи (non-state theories). В тях хипнозата се разглежда като научено поведение, навик, отговор на очакване, влизане в роля. Има и различни други направления - хипноанализа, его- и нео-теории, еклектични подходи. Хипнозата и хипнотерапията често се свързват със стандартизираност, директивност, симптомоцентрираност. В много случаи това е вярно, особено за традиционната хипноза. За съвременните подходи обаче, в по-голяма степен е използването на истории, метафори, косвени внушения, индивидуализация, комуникация на езика на пациента, контекстуална ориентираност, насоченост към емоционалния опит, личностна промяна и развитие. Има различни феномени на хипнозата. По отношение на двигателната и речевата активност по време на хипноза, филмите и популярните писания създават представа за мятане, викане или обратно - за пълна обездвиженост.

С традиция е използването на хипноза за намаляване или премахване на болката (в медицината), на определени симптоми (при неврози), за справяне със зависимости (алкохолизъм) и в други области. Сравнително по-ново е използването на хипнозата например при работа с алергии, астма, сълзене на едното око, патологочно комарджийство, увеличаване на гърдите на жени, работа с личността и симптоматиката при HIV-позитивни и болни от СПИН, “депрограмирането” и психотерапията на бивши членове на деструктивни секти. Обикновено малко се знае за хипнозата с деца. За хипнотерапията са характерни кратоткосрочност, ефективност и висока предсказуемост на резултатите. Въпреки разпространеното мнение, рисковете и опасностите при използването на хипнозата са не по-големи от тези при други терапевтични методи. Повечето от опасенията се създават от сценичната и любителската хипноза: можеш да изглеждаш смешен, да загубиш контрол, “да не се събудиш”.