Никола
Вапцаров
разнообразни
изразни
средства, с
цел да насочи
читателя към
разбирането
на човешката
същност.Поетът
представя
две тези за човека,
като го
разглежда в два
плана.
на дамата,историята,която разказва лирическия говорител и случката в затвора.
място на дебата-неопределено,”село Могила”,”съд”,”във съдът” ,”във затвора”,”във коридора”,килията –“”вратата отворил”,”в леглото”, долу”слезнали после на двора”-“горе”-небето,звездите , зората,,
се доближават до разговорната реч,но присъствието на разговорното не ограничава функциите на реторичното.Използва ярки метафори-глаголни форми,същ.имена,прил.имена,наречия.